До Кремиковски манастир – място с интересна история и прекрасна гледка


Категория: България

Автор: Saveti

Дата: 03.02.2021

До Кремиковския манастир
Все още няма гласове.

Ако живеете в столицата и се чудите какво да правите през уикенда, Кремиковският манастир е една чудесна идея. Разходката до там определено ще ви разнообрази и презареди. Подходяща е за малки и големи.

В тази статия ще намерите:

Как се стига до Кремиковския манастир?

Кремиковски манастир се намира на около 22 км от центъра на София, като трябва да минете през кв. Кремиковци и да се насочите към местност Градището.

Има няколко начина да стигнете до него: с кола, с кола и пеша, с автобус и пеша.

Карта:

Аз лично бих ви препоръчала да изберете вариант, който да включва ходене пеша. По този начин, освен на красотата на манастира и гледките, които се откриват от него, ще можете да се насладите и на приятна разходка през гората (и малко по пътя).

пътека към Кремиковски манастир

Ако не разполагате с автомобил, може да хванете автобус 117 от автогара Изток, да слезете на спирка „Ул. Св. Петка“ в кв. Кремиковци и от там да продължите пеша.

Ако сте с кола, както споменах, има доста места, на които може да я оставите. Най-добре долу в ниското. Ако имате проблеми с вървенето, има и голям безплатен паркинг пред самия манастир.

Практична информация и работно време на Кремиковски манастир

Кремиковски манастир

Манастирският комплекс разполага с чешма за вода, маси, където можете да хапнете и пейки с прекрасна гледка към Софийското поле и планините зад него.

Освен това, има пауни и зайци в клетки, на които децата се радват, както и пухкави котки, които обикалят около масите. Ако не си носите храна, не се тревожете, наоколо има заведения за хранене – вкл. „Магерницата“ в самия комплекс, както и ресторант съвсем наблизо.

Работно време на манастира:

Всеки ден от 8:00 до 17:00 ч.

Ако искате да избегнете навалици от хора през уикендите, препоръчвам ви да тръгнете по-раничко.

А сега, нека ви разкажа малко повече за самия него:

История на Кремиковски манастир и любопитни факти

Старата църква Кремиковски манастир

Счита се, че Кремиковският манастир “Св. Георги Победоносец” е построен по време на Второто българско царство при управлението на цар Иван Александър и е част от така наречената Софийска Света гора.

Опожарен е до основи по време на османското нашествие през 1382 г.

Около 100 години по-късно местен болярин на име Радивой го възобновява и поръчва изписването му, в памет на двете си починали деца, станали жертва на чумна епидемия.

От края на 15-ти век Кремиковският манастир се превръща в много важен православен център, чийто ктитор е самият Софийски митрополит.

В старата църква има стенопис, на който е изобразен Радивой със семейството си, който предава умалено копие на църквата Свети Георги на митрополита.

Повечето стенописи в старата църква са реставрирани в продължение на 30-тина години, за да могат да достигнат до нас в днешния им вид. Самата сграда също е ремонтирана.

През Възраждането в манастира се укривали бунтовници, сред които Димитър Стефанов-Казакавторият знаменосец на Ботевата чета. Лобното му място се намира близо до манастира, където има изграден паметник и лесопарк в негова чест.

Димитър Стефанов-Казака

Намира се на около 500 метра – може да се стигне, както пеша, така и по черния път в посока хижа Стрелец.

GPS координати: 42.80109037834494, 23.50488601692001

Новата църква „Покров на Пресвета Богородица“

Кремиковският манастир

Интересно е да споменем, че първоначално манастирът е бил мъжки, но в края на 19-ти век тук се заселват монахини и се превръща в женски манастир. В началото на 20-ти век издигат красивата нова църква „Покров на Пресвета Богородица“.

През социализма тук се настаняват военни и монахините са принудени да напуснат манастира. По това време голяма част от стенописи са разрушени, тъй като са боядисани с вар. По-късно са възстановени.

Новата църква се отличава с голям купол и внушителни дърворезби. В нея се съхранява евангелие, написано по поръчка на софийски митрополит през 15-ти век.

Обърнете внимание и на високото дърво, посадено пред новата църква. Загледайте се в кората и я пипнете (изключително мека е), след което погледнете нагоре – ако сте виждали някога секвоя, трудно ще я сбъркате.

Изключителни дървета, особено погледнати отдолу.

секвоя пред Кремиковски манастир

Днес Кремиковският манастир е много добре поддържан, което си личи отвсякъде. Красота, спретнатост, зеленина – глътка чист въздух с гледка, която ще ви очарова.  

Какво още може да посетим наоколо?

Ако искате да продължите разходката, веднага ще ви предложа още две местенца наблизо (освен паметника на Димитър Стефанов-Казака).

Първото е Рудникът в Кремиковци, който днес прилича повече на язовир, тъй като се пълни с вода.

рудник Кремиковци

Мненията за него са крайни, но гледката отново си я бива.

Основната причина – тук е било най-голямото желязно рудно находище в България и именно заради него се е взело решението за изграждане на Металургичен комбинат „Кремиковци“ през 1956 година.

Може да се отбиете до там с кола и, ако искате – да го обиколите пеша.

Второто място е с духовна насоченост (може да оставите колата на около 400 метра). Става дума за Сеславски манастир „Св. Николай Мириклийски“. Построен е през Второто Българско царство от болярина Сеслав. Разрушен е от нашествието на османците и възстановен през 16-ти век.

Сеславски манастир

Може да надникнете през прозорците, за да видите запазените стенописи. На връщане един човек ни каза, че църквата отваряла само, ако се обадите предварително.

Ако имате време и желание, може да се разходите наоколо по пътеките.

Отново се откриват много приятни гледки към града.


Надявам се публикацията за Кремиковски манастир да ви е била интересна и полезна. Ако още не сте го посещавали, препоръчвам ви да го направите.

А ако имате идеи за други местенца наблизо, ще се радвам да ги споделите в коментар.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Коментари (0)

Все още няма коментари.