Грузия – там, където реалността е по-пищна от въображението

„Понякога ми се струва, че ще е достатъчно просто да се съберем и да заминем за Кавказ, за да се спасим от този груб и празен живот…“
– Антон Павлович Чехов

Всеки от вас може да си спомни за поне един момент, в който се е взирал в тънката трептяща линия, която среща морето с хоризонта. Макар и да знаем колко малко е всъщност, се изкушаваме да си представим как водите на нашето Черно море се разливат чак до някакъв въображаем ръб на света, където се изсипват в безкрая, като в роман на Тери Пратчет.

Аз обаче винаги съм си представяла друго. Представям си как там, точно от обратната страна на Черното море, лежи една друга земя, една малка държава, по-малка и от България, и също толкова непопулярна. Представям си Грузия.

Грузия?

Най-разпространената теория за произхода на името на тази държава, се свързва с арабско-персийското „гурдж“, което означава „вълк“. Страната на вълците. И това наименование придобива смисъл, придобива плът, още след първия поглед, който хвърлим върху ландшафта на тази територия – огромни, могъщи, високи и величествени планини, изписани като с четка на смел и малко луд художник. Кавказ.

Грузия е несправедливо поставена в списъка на не особено атрактивните туристически дестинации, вероятно заради относителната си физическа отдалеченост от централната част от Европа, както и заради сложната геополитическа обстановка, в която е поставена, заради обтегнатите си отношения с Русия. Тези фактори обаче не отнемат нищо от нейната история, култура и забалежителна магия.

По цялата територия на страната, включително и по най-високите части от планините й, са пръснати стотици зрелищни замъци и останки от крепости, тъй като това е земя, която е била населена още от времето на древността, а християнското наследство там е повече от забележително откъм артефакти, пищни църкви и катедрали.

Освен столицата Тблиси, Грузия е изпъстрена със стотици малки и кокетни локации, които са съвършени за туристи с афинитет към по-алтернативни дестинации. А сега, позволете ми удоволствието да ви разкажа за една от тях…

Ушгули – орловото око на Кавказ

Едно от най-забележителните места, които можете да посетите в Грузия, ако сте достатъчно смели и достатъчно жадни за красота и приключения, е планинското селце Ушгули – най-високото населено място на територията на Европа, намиращо се на 2100 метра надморска височина. То е дом на около 200 жители, които живеят напълно излорани от целия свят, поддържайки традиционните грузински бит и традиции. Те имат свое училище, местен лекар и параклис (на над 1000) години, защото през шест месеца в годината планината е покрита с дебела и непроходима снежна покривка, която прави напускането на селото (респективно и влизането в него) напълно невъзможни.
[td_block_ad_box spot_id=“custom_ad_2″]
И ако това не е достатъчно впечатляващо и невероятно, сега се опитайте да си представите, че тази малка шепа хора, живееща на върха на планината в страната на вълците, е обградена от високи средновековни крепости и кули, които свързват малкото къщи помежду им. Старинните постройки, които са строени с отбранителна цел, датират от дванадесети век. А цялото това орлово око, отворено насред нищото сред скатовете на кавказките планини, съвсем естествено попада под защитата на ЮНЕСКО. Струва ми се, че ако има място, където реалността може да надскочи въображението, където илюстрациите от детските ни книжки за дракони и принцеси ще потреперят и ще се слеят с реалния свят, то това място е Ушгули.

Ако за разкош споменем, че грузинците са една от нациите с най-стари и специфични традиции в сферата на пивоварството, вероятно ще спечелим дори и най-скептичните от вас, които все още не са завладяни от магията, обграждаща това място. Виното в Грузия се прави чрез ферментация в глинени съдове, от специални сортове грозде, а резултатите, мога да ви гарантирам лично, са чисто и просто умпомрачителни.

Нека нарисуваме картина – средновековна крепост, изпънала гръбнак сред колосите на планината. В полите й – сгушени, малки, почти нереалистични в целия пейзаж къщички, обитавани от хора, които живеят сакаш не само в друг свят, а и в друго време. И там, седнали на една скала, сме ние. Нямаме интернет, нямаме обхват, бузите ни са поруменели от хладния кавказки вятър, дробовете ни са пълни с въздух, очите ни са пълни с красота. В ръка държим чаша ароматно, топло, греяно грузинско вино, зад нас дими комин на къща, зад чиито стени ни чакат истории, легенди, топлина и уют. И не е ли, не е ли достатъчно просто да се съберем и да заминем за Кавказ, за да се спасим от този груб и празен живот…

А на вас как ви се струва идеята за екскурзия до Грузия?