Смолян и региона – забележителности и какво да опитаме

Трудно е да избереш любимо място в родината, особено ако се чувстваш безкрайно свързан с морето, но също така обичаш спокойствието и уюта на планината.

Макар да съм пътувала надлъж и шир в родината, а и не само, мястото, за което се каня да разкажа, е магическо по свой собствен начин.

За първи път посетих Родопите през пролетта. По-специално региона около Смолян. Бях чувала и чела много за мястото, но щом стъпих там, усетих енергията, която не може да бъде сравнена с нищо друго.

Ще разкажа за моето Родопско приключение, което трая само 3 дни – напълно достатъчни, за да се влюбя за цял живот. За това време посетих Пампорово, Смолян и забележителностите в региона.

Съдържание на статията:
Легендата за Чудните мостове
Пампорово и Смолян
Разходка до кулата на връх Снежанка
Орфееви скали – панорамна гледка към Смолянските езера
Широка лъка

3 дни в Смолян и региона – какво да видим и какво да опитаме?

Ден 1: София – Пампорово – 232 км, средно 3 ч. и 11 мин.

Посока: АМ Тракия по посока Пловдив и после следваме табелите за Пампорово.

Съвети: Ако тръгвате на пътешествие в планината без значение по кое време на годината отивате, не забравяйте да си вземете дебели дрехи, защото вечер става много хладно. Въоръжете се с удобни обувки, чадър, дъждобран и всичко нужно, за да сте подготвени.

От София до Пампорово се стига за около 3 часа. Пътят е живописен, красив и доста натоварен около Пловдив.

Моята програма включваше посещение на Чудните мостове преди настаняването в Пампорово предвид сгъстения график за 3 дни.

Легендата за Чудните мостове

Чудните мостове се намират на 80 км от Пловдив и около 35 км от Чепеларе. Навсякъде по пътя има табели, така че няма как да ги пропуснете. Чудните мостове представляват скален феномен, някои дори ги наричат Скалните мостове, точно в подножието на връх Голям Персенк. В местността се намират няколко скални арки с различна големина и два големи моста, които са обезопасени и подходящи за туристически цели. Разходката под и над тях е не просто пожелателна, а задължителна.

Легендата разказва как са били създадени Чудните мостове в миналото. В далечни времена в село Забърдо живеели много пастири. Имало и змей, който изяждал добитъка, но пастирите не можели да се справят с напастта. Тогава решили, че трябва да измамят змея. Един ден решили да натоварят едно магаре с прахан (запалимо вещество), запалили го и го хвърлили срещу змея. Той глътнал магарето и започнал да гори отвътре навън. Търсил начин да избяга, но накрая успял да се скрие в дупка  в земята. И така, от костите му днес са останали сводестите мостове, които наричаме Чудни.

За разходка в местността си отделете поне 2-3 часа. Долу, в ниската част има заведение, с красиви масички от естествени пънчета, където може да седнете и да отдъхнете. Навсякъде се продават автентични сувенири от региона, мед, сладка, билки, домашно изплетени чорапи и други интересни неща. Хората са изключително любезни – нещо, което ми направи голямо впечатление от самото начало.

Чудните мостове са много посещавани, така че не се надявайте да бъдете единствените там. От върха на единият мост се открива безкрайно красива гледка. Море от гори, аромат на бор, спокойствие и свобода.

Има и екопътека през горичката, която стига до следващото селце, но трябва да внимавате, защото има доста змии. Аз почти настъпих една, но тя не беше агресивна. 🙂

Пампорово и Смолян – неподозираната красота и спокойствие в малкия град

След разходката до Чудните мостове се отправихме към Пампорово – мястото, където отседнахме. Макар да е планински курорт, Пампорово си остава спокойно място, с много варианти за нощувка и добра изходна точка за авантюристи.

След като се настанихме, дойде време за разходка из китния Смолян. Още като слизахме с колата от Пампорово към града, виждах ширналата се зеленина пред очите ми. Красиви и нежни, планинските форми се отваряха пред нас, за да дадат усещане за уют и сигурност. Градът е странен, някак широк и в същото време малък, поддържан и чист, с красива църка и прекрасни гледки. Определено си заслужава разходката, но не се залъгвайте да ходите пеш – баирите са предизвикателство.

Ден 2: Пешеходна разходка до кулата на връх Снежанка

Посещението на връх Снежанка беше заветната цел на това пътуване, защото мечтаех да видя Родопите отвисоко. От най-високата точка на Пампорово до връх Снежанка са около 2-3 км по не много широк асфалтов път. (средно около 40-50 мин.)

Ако сте ентусиасти като мен, може да тръгнете пеша, но знайте, че наклонът става доста голям след определено време и изкачването е трудно. Освен това, по същия път се движат и коли, което допълнително създава трудност. Но пък разходката сред гората си заслужава. Птички пеят, навсякъде има зеленина, мирис на бор.

Места за паркиране около кулата има доста, няма такса. Кулата Снежанка работи всеки ден от 8 до 17 ч. На върха й се намира заведение, където може да починете, да се полюбувате на гледката през стъклените прозорци (особено за такива като мен, които ги е страх от високо). В ясен ден гледката е невероятна.

Входът за кулата е 10 лева на човек (за деца – 5 лв.) и обикновено има много посетители. Чака се доста, защото асансьорът има ограничен капацитет. Кулата е висока 156 м, но по-важното е  360-градусовата гледка, която спира дъха. Твърди се, че в ясно време може да се види и Егейско море. Е, аз не го видях, може би от страх да погледна по-задълбочено. 🙂

Ако решите да останете в заведението, което е на върха, имайте предвид, че не е никак евтино, но пък обслужването е много бързо и професионално.

След кратка почивка се отправяме към Орфеевите скали.

Мистичните Орфееви скали – панорамна гледка към Смолянските езера

Това, което много ми допада в региона, е че всичко е толкова близо.

Има лифт, който може да те качи до Снежанка, но е открит (а за мен това беше доста страшно) и реших да не го ползвам.

Орфеевите скали се намират съвсем близо до кулата – на 15-тина минути по права линия, като има малки жълти табелки за ориентир. Ако ви е трудно, попитайте при кулата и ще ви упътят.

Легенда твърди, че именно тук, на тези скали мистичният творец Орфей е черпел вдъхновение. И как не, гледката, която се открива, е спираща дъха. В далечината се виждат Смолянските езера (за жалост, не можах да ги посетя, защото времето не стигна, но другия път), а облаците и слънчевите лъчи, преминаващи през тях, правят картината пред очите, като сън. Толкова е красиво, че притаих дъх и си представих как Орфей е свирел, а природата е разцъфвала пред очите му. Почти забравих на каква височина се намирам. Магическо преживяване.

Ако времето позволява, може да си направите пикник в местността. Има обособени места, дори видях барбекю.

Ден 3: Разходка из архитектурен и фолклорен резерват Широка лъка

Макар да бях планирала доста неща за изследване в района, не остана време. Родопите са магическо място, което заслужава поне още едно посещение.

На тръгване от Пампорово се отправихме към Широка лъка – едно от местата, където се е развила родопската песен. 16 живописни километра, през които не спирах да снимам и да се възхищавам на съвършенството на природата.

Какво очаквахме да видим тук? Автентичност, стари сгради и малки симпатични улички и вкусна типична за района храна. И не бяхме разочаровани. За по 20 лева общо ядохме вкусни родопски гозби и десерти в едно местно заведение.

Най-интересното в Широка лъка са къщите, които са разположени във височина. Толкова е красиво и магическо, като в приказка, че ти се иска да надникнеш зад малките прозорчета с китни завеси; да отвориш дървената порта и да погледнеш кой се крие в двора.

Това пътешествие беше различно от всички останали, които съм имала. Може би е заради спокойствието и природата на района. Заради уюта и местния бит, а може би просто най-сетне открих това, което търсех – красиво кътче в родината, което да ми напомня, че красотата съществува, а съвършенството е дело на природата.

За следващото посещение на любимия район ще включа в списъка си Смолянските езера, водопадите, екопътека Невестата и Момчиловата крепост, Смолянски водопади, Агушеви конаци и Крепост Кошница,

Надявам се да съм запалила пътешественическата искра на много от вас и да хванете раниците и да потеглите натам. Защото Родопите наистина са магическо място, което обикнах още повече след първата ни среща. А какви са вашите впечатления?