Лакатнишки скали – маршрут до красивата гледка от високо


Категория: България

Автор: Кристина Добромирова

Дата: 27.04.2022

гледка от Лакатнишките скали
5/5 - (2 votes)

Гледката към Искърското дефиле, реката, къщичките с пушещи комини, гората – смес от шикоролистни и иглолистни дървета … приказно! Неслучайно Искърското дефиле е било любимо място за почивка на Иван Вазов. Природата наистина те поглъща с величието си. Да разгледаме как се стига до Лаканишките скали, къде се намират, как да се подготвим и какви интересни неща да не пропуснем, докато ги изкачваме.

Съдържание на статията:

Карта:

Къде се намират Лакатнишките скали и какво представляват?

Лакатнишките скали се намират в община Своге, на левия склон на Искъското дефиле, в землището на село Миланово, Стара планина. И по-конкретно, точно срещу гара Лакатник. Височината на Лакатнишните скали на места достига до 250 метра, изградени са от червени пясъчници и варовици, като самите пластове са почти вертикални. С течението на годините, метеорологичните условия и други фактори са придобили различни форми на места като пирамиди, зъбери, кули и други причудливи форми. Това място е изключително живописно!

Произход и значение на името Лакатнишки скали

лакатник

В миналото Лакатнишките скали са били наричани Осиковски, от името на село Осиково (днес Миланово). А за значението на името Лакатнишки скали има най-различни твърдения. Най-известното е, че дължи името си на завоя, който прави река Искър, който наподобява формата на сгънат лакът. Други теории са, че произлиза от глагола ”лакатуши” или от местностите ”лаки”.

Как се стига до Лакатнишките скали

река Искър

Разстоянието между София и Лакатнишки скали е около 70 км, които се изминават за преблизително час и половина с кола. Тъй като се намират близо до столицата, са чудесна идея за разходка около София. Състоянието на пътя е добро, ако идвате с кола. Пътеката за Лакатнишките скали започва от карстов извор Житолюб. Той е  един от най-големите карствови извори в България, и е рожба на две подземни реки. Самата екопътека се състои в изкачване отгоре на скалите, от където се откриват прекрасни гледки към Искърското дефиле и село Лакатник. За да стигнете до тях, може да изберете между два удобни варианта. Да разгледаме вариантите:

С кола:

Както споменах, състоянието на пътя до Лакатнишките скали е много добро и отнема около час и половина, затова и пътуването с кола е удобен вариант. Колата може да я паркирате при ресторант “Пещерата”, ако има места. Имайте предвид, че е доста посещавано място и може да е пълно с други коли, препоръчвам ви да отиде малко по-рано. Ние спряхме колата вдясно от пътя, при въжения мост, който е и начална точка на прехода, за хората, които са дошли с влака.

С влак:

мост гара Лакатник

Ако изберете да стигнете до Лакатнишките скали с влака, изобщо няма да съжалявате. Самият път София – Гара Лакатник е много живописен. Пътят с влак е 1 час, който със сигурност ще прекарате предимно в съзерцание през прозореца. Ако сте избрали този вариант, то преходът за вас започва малко след като слезете от гарата. Ще минете по въжен мост над река Искър и след няколко метра в дясно от моста, ще видите заведението “Пещерата”. Това е и началото на прехода.

Лакатнишки скали преход – маршрут и изкачване до гледката

До гледката на Лакатнишките скали може да се стигне, както пеша от дефилето (за любители на разходките), така и с автомобил. Първият пешеходен маршрут е лек и много приятен и се изкачвате по маршрута, а вторият е с кола, като пешеходния маршрут е лек и много приятен и зареждащ. Препоръчвам ви него, защото гледките през цялото време са страхотни. Крайната цел и краят на изкачването е да стигнете до гледката, която се открива от Паметник Септемврийци 1923.

Да разгледаме двата маршрута:

Пешеходен маршрут:

лакатнишки скали

Пешеходният маршрут до гледката над Лакатнишките скали се изминава средно за около час в посока. Както споменах, екопътеката започва от карстов извор Житолюб, който се намира в ляво от ресторант “Пещерата”.  Следвайте червената маркировка.  В началото преходът е малко по-стръмен, но има изградени парапети и места за отдих. Маркировката е добра, а посоката е само нагоре. Скоро след началото на изкачването ще видите отклонение вдясно, което води до пещерата Темната дупката, която е една от най-дългите пещери в България. Ние извадихме късмет и успяхме да я посетим, но за това ще разкажа малко по-късно. След пещерата, ще видите симпатична, червена къщичка, която е алпийският заслон ”Орлово гнездо”. За нея също ще разкажа малко по-надолу. Минава се през приятна горичка, а на поляната на най-високата точка, ще откриете паметникът Септемврийци, къдете да поседнете, да отпочинете и да се насладите на красивата гледка. Тук е и крайната точка на разходката.

Маршрут с кола до Паметник Септемврийци 1923

Доколкото успях да разуча, ако искате да стигнете с кола до паметника Септемврийци, то трябва да се движите по асфалтовия път за село Миланово, а отбивката за паметника е в ляво преди селото. Моля, оставете в коментарите, ако сте се изкачвали с кола и какви са впечатленията ви от състоянието на пътя. При нашето посещение имаше майки с колички, така че предполагам, не е толкова лош.

Който и маршрут да изберете зависи от настройката ви и дали искате да се покатерите по пътеката или искате просто да се полюбувате на вдъхновяващата гледака от високо.

Освен красивита гледка, по пътя ще видите и Пещера Темната дупка и Ръжишката пещера, за които ще обясня в следващите редове.

Пещера Темната дупка

темната дупка

Във варовиковите скали са се оформили над 100 пропасти и пещери, а най-дългата сред тях е пещерата Темната дупка. Тя е една от най-дългите пещери в България, над 9 км. За жалост не е осветена, нито облагородена. Не трябва да предприемате разходка във вътрешността й без опитен водач, който да я познава, тъй като не е обозначена за туристи. Тя е сложен лабиринт от входове, галерии, вопади, езера и подземни реки. Без някой, който да я познава и да ви води, лесно може да се загубите.

При нашето посещение случайно попаднахме на един опитен водач, който точно излизаше от пещерата и го помолихме да ни я покаже. За наше щастие се съгласи. Показа ни симпатичните спящи прилепчета, които се бяха закачили за тавана с главата надолу и спяха сладко-сладко. Много симпатични, малки пашкулчета. В никакъв случай не трябва да се докосват, будят или закачат по какъвто и да е начин. Това може да ги стресирате и да ви нападнат. Светенето директно в тях също не е хубаво.пещера темна дупка

Водачът ни разходи из вътрешните галерии, заведе ни до вътрешния водопад и ни разказа подробно за всяко интересно кътче в пещерата. Тъй като го посетихме пролетта, той ни сподели, че доскоро от дъждовете и придошлите води, не е можело да се посещава голяма част от пещерата. Тя е била залята от буйните води и известно време не е била проходима.

В пещерата е много тъмно и светенето и преминаването с телефон в ръка, съчетано с балансиране между камъните и хлъзгавите участъци си беше ектремно на места.

Ръжишка пещера

ръжишка пещера

Втората пещера, която ще срещнете по време на изкачването си е Ръжишката пещера, която също може да се разгледа само отвън или само входната й галерия, защото и тя не е облагородена. Представлява едноетажна пещера с обща дължина 316 метра, смята се, че е била обитавана от хора още по време на желязната епоха.

Паметник Септемврийци 1923

паметник септемврийци

На върха на Лакатнишките скали, няма как да не забележите от далеч монументът с петолъчката. Той е създаден в чест на загиналите въстаници, загубили животите си три дни след избухването на Септемврийското въстание.  За жалост, били застреляни в гръб от фашистите и хвърлени в дерето. Паметникът е облицован в червен камък, за да напомня за пролятата кръв, а в основата му, в малка крипта, били положени костите на загиналите. Освен този монумент, в далечината ще видите кръст, който е в чест на загиналите алпинисти.

Алпийски заслон „Орлово гнездо“

алпийски заслон орлово гнездо

Освен красивата природа, скалите са притегателно място за катерачи, в местността има над 6 района с над 350 маршрута за катерене, с различна трудност. Именно тук са правени едни от първите алпийски спускания в България. Така още от далеч със сигурност ще видите симпатичката червена къщичка, разположена на “Идеалния ръб” (името на катерачен маршрут) на скалите над Гара Лакатник. Кацнала там горе, тя е една от най-интересните и чудати места в Северозападна България и представлява заслон за алпинисти, поставена е през далечната 1938 г. Може да се достигне до нея само и единствено със специалната за целта екипировка за алпинисти, а доколкото разбрах, единствения начин да се влезе в нея е като се спусне човек през прозорците, тъй като няма врата.

Рафтинг

Още нещо, което може да правите, докато сте в района на Лакатнишките скали и ако сте любители на екстремните спортове, то може да се спуснете по бурните реки на река Искър, сред прекрасната природа на живописния прелом.

Допълните съвети за прехода

  • Препоръчвам ви да тръгнете сутрин, за да избегнете многото хора, както и защото пътят е открит и в жегите не е много приятно. Много хора избират мястото, за да посрещнат залеза, а други дори утрото
  • Сложете си удобни обувки, върви се по тесни и неравни пътечки
  • Носете си храна и вода, няма от къде да си купите
  • Внимавайте за змии, все пак излизат да се препичат на слънце и може да попаднете на някоя
  • Носете си хамак! Имаше много хора, които се бяха сетили да си вземат хамак, за жалост ние не бяхме от тях и завидяхме как блажено си почиват на сянка, с биричка в ръка..
  • Направете си пикник – супер идея за уикеда
  • Не е нужно да се качвате до най-високата точка, хубавото е, че се откриват гледки през цялото време
  • Позволено е спането на палатки, а подходящи места има в изобилие

Колко време да отделим и кога?

гледка от високо

Самия преход го изминахме за около 2 часа и половина, като спирахме за почивки и снимки, както и да похапнем. На най-високата точка спряхме и да починем и да се полюбуваме на гледката. Преходът е подходящ пролетта, лятото и есента, като когато и да решите да го изминете, проверете прогнозата за времето, изкачването не е подходящо ако скалите са мокри, защото има опасност да се хлъзнете.

Може да завършите прехода с хапване в “Пещерата”, заведението, от което започнахте. Цените са доста добри, за салатите потвърждавам, че са супер, а малиновото вино е страхотно!

Забележителности около Лакатник и Лакатнишките скали

В близост до Лакатнишките скали, ще откриете още много красиви забележителности, на близко разстояние. Може да се разходите до още една красива гледка от високо – паметникът ‚‚Дядо Йоцо гледа‘‘, Вазова екопътека и водопад Скакля, Гара Бов, Екопътека и водопад ‚‚Под Камико‘‘, Червената скала, екопътека ‚‚Петренски дол‘‘ и още много други.


Страхотно място за кратко бягство от ежедневието, което със сигурност ще ви зареди много. Намира се на близко разстояние до столицата, пътят до там е добър и удобен, идеална уикенд идея за разходка. Все пак ако тръгнете за тази дестинация, уверете се, че времето е ясно, а дъжд и мъгли не се очакват, за да не се разочаровате.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Коментари (2)

Цанова

Поздравления за рекламата на този маршрут. Дядо Вазов е обичал да пътува с влак и после е взимал конче за по-дългите преходи. Разговарял е с обикновените хора и най-интересните истории е разказал в Една българка и Дядо Йоцо гледа.

Цанова

Ако влакът беше в добро състаяние е наистина чудесно пътуването. Ресторантът при пещерата е много добър.Мисля,че пътят към паметника е недобре поддържан.Природата е красива. Да,има змии и трябва да се внимава!Поздравления за препоръката на това място !Дядо Вазов е пътувал с т.н.туристически вагони и после си е взимал кон за по-дългите преходи. Mhzep