Разгледахме паник атаките от медицинска гледна точка, техните симптоми, как да ги познаем и как да ги предотвратим, както и различните методи за лечение.
Сега бих искала да ви разкажа за паник атаките от лична гледна точка, тъй като едно е да се учим как да ги предотвратим и познаем, съвсем друго е като ни се случи и не знаем точно как да реагираме.

Как да реагираме при паник атака?

panic1
Ще споделя опита си, като ще опитам да ви помогна на базата на преживяното.
При всеки човек паник атаките се отключват от различни неща, обикновено в периоди, когато сме по-стресирани и натоварени.
При мен се случи точно в такъв период, наситен с промени и емоционални „бури”.
Ако четете този материал, вероятно и на вас се е случвало и знаете колко е неприятно и ужасяващо чувството, а за тези, които не са сигурни в какво се изразява, бих обяснила, че при паник атаките дишането става много учестено, трудно ви е да си поемете въздух, треперите, имате натрапчиви мисли, панически страх, дори на моменти може да си мислите, че ще умрете, което още толкова засилва страха. Продължителността им е различна, в зависимост от това колко бързо успеем да се успокоим или да ни успокоят.
Винаги е неприятно, когато се случи и трудно може да сте подготвени.

Какво да правим, ако около нас има хора?

не на стреса
Още по-неприятно е ако около вас има много хора, тъй като често те не разбират какво преживявате и могат да влошат ситуацията ви.
Точно това ми се случи това лято, когато бях на плаж и ми стана лошо, заради силното слънце, щях да припадна в тоалетната на заведението наблизо, където отидох да се измия и не стигаше всичко това, а получих и паник атака в момента, в който се свлякох на земята или се свлякох на земята в момента, в който получих паник атака… Трудно е да се каже. Разбрах го, тъй като и преди ми се беше случвало. И се засили заради страха от физическите симптоми.

Имаше няколко човека наоколо, които се притекоха на помощ. Въпреки желанието им да помогнат, те сякаш влошиха положението. Цялата треперех и те помислиха, че съм получила слънчев удар. Имаше медицинска сестра, при която ме заведоха, но тя вместо да помогне, започна да ми се кара, че не трябвало да стоя на слънце, че трябвало да ям и как можело толкова безотговорно да се отнасяме младите, като една жена наоколо й пригласяше… Представяте си това колко ми помогна… Добре, че вече беше леко поотминало и едно момиче ми донесе нещо за пиене и се опита да ме успокои, тъй като наскоро било попаднало в подобна ситуация.

Идеята на разказа е да добиете представа за това, че ако ви се случи, докато сте сред хора, картинката може да стане още по-страшна, особено като се заговори за линейки, тъй като това определено засилва паническия страх.
Освен това, бих ви посъветвала винаги да взимате телефон със себе си, дори когато отивате до тоалетна, за да може да се обадите при нужда, макар че вероятно няма да сте в състояние точно в такъв момент.

Най-важното, ако ви се случи и има хора наоколо, да се опитате да ги игнорирате до някаква степен, да се съсредоточите върху дишането си, тъй като от него идва най-големият проблем. Успеете ли да го овладеете, ще се поуспокоите и тогава вече и други хора биха могли да ви помогнат.

Споделете с близките си

sharing
Ако сте с близки, те също ще се стреснат вероятно, но шансът да ви разберат е по-голям, особено ако сте им споделили за проблема си. Ако ви се случва често, хубаво е да поговорите за това с тях, тъй като надали си давате сметка колко често срещано явление е това, но хората сякаш ни е срам да го обсъждаме, тъй като е вид слабост. Може и така да е, никой не казва да се оплаквате, но споделянето на проблем води до изправянето срещу него и до разрешаването му.

Ако си мълчим и го крием, увеличаваме шансът той да се появява по-често. Паник атаките са силно неприятни, така че е хубаво да се борим срещу повторната им „изява”.
Някои от вас може би смятат, че ако са сами и им се случи, ще е по-страшно, но тогава сякаш по-добре може да се съсредоточим върху дишането си. Поне при мен е така. Ако няма кой да ви повтаря да дишате дълбоко, в момента в който ви се случи си повтаряйте сами наум „дишай”.

Пийте течности

Течностите също помагат, ако се чувствате обезводнени или ви е прималяло.
Най-важното е да осъзнаем, че имаме силата да се справим с проблема, паник атаките са свързани със страхове и тревожност, които са в главите ни.

realizing panic
Като започне, сякаш ни е страх, че няма да спре и ще се чувстваме винаги така, но това не е вярно. Това е един вид „страх от самият страх”. След няколко минути всичко ще приключи, от нас зависи точно колко ще са те. Формулата е освен дълбокото дишане, да разберем коя мисъл ни успокоява най-много и да се крепим към нея.
Може да си повтаряме дадена фраза „ти можеш”, „това ме прави по-силен”, „сега ще отмине” или каквато друга би помогнала на вас.

Друг вариант е вече след паник атаката да се опитаме да анализираме максимално подробно случилото се, да стигнем до причината и да работим върху нея, да изкореним страха. Така казано звучи много лесно, но когато се случи, не е съвсем така. Ето защо трябва да подходим с решителност и положителна мисъл, докато не си повярваме.

А ето и някои други техники за предотвратяването на паник атаките и стреса като цяло, които са изключително полезни и доказано помагат:

паник атаки справяме

Споделете и вашият опит, особено ако знаете други техники за справяне с паник атаките. Нека си бъдем полезни! Много ще се радвам, ако този материал успее да помогне дори на един от вас.

Паник атаките от лична гледна точка
5/5 от 1 гласа

Напишете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Loading Facebook Comments ...