Пълен с цвят, топлина и арабски чар, Мароко прелива от красота, благодарение на драматичните Атласки планини, простиращи се от единия край на страната до другия, на лазурното море, контрастиращо със златните пясъци на пустинята.
Освен това, Кралство Мароко е дом на безброй красиви градове, всеки от които добавя известна доза уникалност към пейзажа и културата на страната.
В тази статия ще ви запозная отблизо с 5 емблематични града в Мароко, които всеки пътешественик трябва да посети поне веднъж в живота си. Стягайте куфара и… да потегляме!
1. Казабланка – Белият град
Повечето от вас най-вероятно свързват Казабланка (Casablanca) с колониалната обстановка от сцените на едноименната романтична драма от 1942 година, но към днешна дата градът не пресъздава точно това мечтателно, очарователно усещане.
Вместо това, Казабланка е икономическия център на Кралство Мароко, разположен на бреговете на Атлантическия океан, в западната част на страната.
Все още можете да се разходите из романтичните, тесни улички на стария център в Казабланка, за да се докоснете до впечатляващото минало на града. Ще останете възхитени от преплитането на европейски форми и стилове към богато украсената мавританска архитектура на Стария град.
Ако сте истински фен, отбийте се в Rick’s Cafe – известния бар от филма, който вече е реконструиран, но все пак пази атмосферата от черно-бялата американската драма „Казабланка“ от 1942 година.
2. Чефчауен – Синият град
Очарователният Чефчауен (Chefchaouen), известен с неговите ярко сини сгради и червени керемиди покриви, определено е един от най-красивите градове в Мароко.
Боядисването в синьо на всичко в града, от уличните лампи и контейнерите за боклук до къщите и джамиите, е традиция, която датира от 15-ти век, когато евреите са избягали от Испания заради религиозните катаклизми. Те са се заселили в Чефчауен и, малко след това, са започнали да боядисват града в синьо, започвайки от собствените си къщи. Причината е, че според тях, това е цветът на небето.
Сгушен в сърцето на Рифската планинска верига, в северозападната част на Кралството, Синият град разкрива голямо разнообразие от внушителни забележителности на гостите си – редица крепости (строени с цел да предпазват града Чефчауен от португалска инвазия); градския площад Ута Хамам (Uta Hammam), голямата джамия, и Медината – рай за всеки, който иска да отнесе със себе си марокански дар, който не може да бъде намерен никъде другаде в страната.
3. Маракеш – Червеният град
Освен гореща точка на световния туризъм през последните години, Маракеш (Marrakesh) е и един от 4-те Имперски града на Кралство Мароко.Неговото стратегическо разположение в централата част неминуемо го превръща в най-важният търговски център на страната. Червените стени на града, издигнати по заповед на Али ибн Юсуф (Ali ibn Yusuf), 5-тия Алморавидов цар, през 1122–1123 година, както и различните сгради, построени от червен пясъчник през този период, са дали на града прякорите „Червения град“, „Града в охра“, както и „Дъщерята на Сахара“.
Повече за най-хаотичния и трескаво оживен град в Мароко, може да прочетете тук – Маракеш – всичко, което трябва да знаем преди да го посетим.
4. Фес
Някогашната столица на Кралство Мароко – Фес (Fez) – е чудесна дестинация за тези от вас, които копнеят да се докоснат до автентичната, почти неподправена от съвремието, арабска култура и история.
Разположен в североизточната част на Мароко, Фес е най-старият от четирите Имперски града (останалите са Маракеш, Мекнес и Рабат).
Градът разполага с две древни медини, едната от които – Фес Ел Бали (Fes el Bali) – е обявена за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО заради сложната си, спираща дъха архитектура от алеи, тесни, каменисти улички, дворове, както и най-стария университет в света.
Силният аромат на ментов чай и типичните арабски подправки, който непрестанно се носи из Фес, е задължителен елемент от тази вдъхновяваща арабска приказка.
[td_block_ad_box spot_id=“custom_ad_2″]
5. Рабат – столицата на Мароко
Мароканската столица Рабат (Rabat) се намира в западната част на страната, кокетно разположена по бреговете на река Бурегрег (Bou Regreg).
Градът има силни връзки с френското си минало и, тъй като се намира на брега на Атлантическия океан, има подчертано европейска атмосфера на крайбрежен град.
Макар и столица, спокойният и спретнат Рабат, с население малко под 500 хиляди души, ще ви се стори в пълен контраст с хаотичната и мръсна Казабланка, ако сте имали възможност да прекарате няколко дни там.
Ако планирате посещение на Рабат, освен задължителната Медина на града, не пропускайте да посетите Мавзолея на Мохамед V (Mausoleum of Mohammed V); Madrasa of Salé (в миналото Medersa или Madrasa са били най-елитните ислямски училища за учене); както и Природонаучния музей в Рабат – пълен с впечатляващи експонати от ерата на динозаврите и хроники за произхода на планетата Земя.
Има ли още нещо за градовете на Мароко, което ви се иска да научите? В случай че е така, не се колебайте да ни оставите коментар в секцията отдолу.
А ако вече сте преживяли разтърсващата мароканска приказка, бихте ли споделили с нас личните си впечатления? 🙂
Прочетете още: 7 неща, които задължително да си купим от Мароко
За автора: Теодора Господинова
Страстен пътешественик, който "страда" от нестихващо любопитство към света. Прекарах няколко години в „странстване“ като някои от местата, където съм живяла са Исландия, Португалия, Шотландия и Лондон. Надявам се статиите, които пиша да са полезни на тези от вас, които споделят моята страст – пътешествията! Enjoy!
Коментари (4)
Ирина Николова
Прекрасен сайт! Браво мило момиче!
Красимир
Като дете съм живял в Мароко - баща ми беше преподавател по математика, а тогава - края на 70-те и началото на 80-те години, много български учители, лекари, инженери и т.н. работеха в тази красива страна по линия на "Техноимпекс" и "Техноекспортстрой". Спомням си, че живеехме небогато - външнотърговските фирми прилапваха по-голямата част от заплатите на българските специалисти. Въпреки това имам страхотни споменил Живеехме в Маракеш - вероятно най-очарователният и популярен сред туристите марокански град. Контрастите тогава бяха големи - в Медината, старинната част, имаше масова бедност, а в т. нар. Гелиз, модерната част, живееха чужденците и по-заможната част от мароканците. Колоритността на Медината е трудно да се опише с думи - тя трябва да се види с очи. Колорита, който всяват акробатите, змиеукротителите, дресьорите на маймуни, фокусниците, артистите, гадателките - това просто трябва да се види. Тогава все още ги нямаше т. нар. риали - луксозни къщи-хотелчета насред медината, които днес са обградени с дебели стени, в които човек може хем да живее в лукс, хем да бъде в центъра на типично мароканския живот. През 1981 г. си тръгнахме от Мароко с великолепни спомени, а аз - с тайната надежда някой ден да се върна. Случи ми се чак преди десетина години. Тогава с жена ми направихме двуседмичен тур из Мароко, като най-много разбира се се застояхме в Маракеш - за 5 дни. С изключение на луксозните риали, които бяха изникнали, за да удовлетворят капризите на чуждестранните туристи, почти нищо не се бе се променило. Витаеше същия приказен дух, същият колорит, миризмите на подправки, на вкусна мароканска храна и на чай си беше същият. Имаше и промени - повечето от жените бяха забулени за разликата от 70-те и 80-те на миналия век, извън хотелите беше почти невъзможно да погасиш жаждата с чаша бира. По-строгите ислямски закони явно вече бяха факт и тук. Но медината беше съхранила неповторимостта си - тесните улички, хилядите малки магазинчета, предлагащи кожени облекла, типични марокански килими, сувинири и какво ли още не - духът беше съхраненен. В Маракеш има много какво да се види - няма да изброявам многобройните забележителности, зящото разказът ми ще стане прекалено дълъг. В Мароко има още много какво да се види, освен Маракеш. За да стигнеш до портата на Сахара - Уарзадат, трябва да прекосиш атласките планини - гледките към каньоните и заснежените върхове са неповторими. Бих препоръчал на всеки да поеме от Уарзадат към Загора - град, от който пустинята наистина започва. Пътува се през долината на Драа - неописуемо красиви гледки и оазиси. Агадир е курортния им морски център. Бях ходил там и като дете, но този път градът не ме впечатли. Ако искате на море в чужбина, Египет и Турция според мен са доста по-добри дестинации в сравнение с Агадир. По Ес-Сувейра, някогашния любим град на хипитата, който също е на морето и е прочут курорт, е неповторим. Много има и какво да се види на север. В Казабланка интересната е огромната новопостроена джамия, която е изградена в най-западната ивица мароканска и африканска земя - за да напомня на идващите със самолети туристи от Запада, че оттук започва мюсюлманския свят. И няколко думи за хората - бях останал с романтични спомени за тях, свързани с детството ми. Сега ми се видяха много по-досадни и натрапчиви. Даже се пошегувах, че вече разбирам смисъла на анекдота, според който разликата между расиста и туриста в Африка е точно 7 дни. Но това е просто шега, хората там се боряг за оцеляването си, както навсякъде в третия свят! На всички искрено бих препоръчал да посетят Мароко - една наистина неповторима страна.