„ Ние спориме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време“.  “ –

така започва несъмнено

едно от най-хубавите български произведения,

защото засяга на обществото проблема.

Ами ако сега се разровим,

кой проблем за обсъждане ще предложим?

 

Ех, де да беше един…

Но нека започна с мояТ любим:

манията на хората днес е да са богати,

да имат власт и да живеят в палати.

Разбира се, парите са важни,

но все пак прекалено голямо значение им се отдава,

не трябва за тях човек да се продава.

А да пази ценности, морал да има,

да не гледа на всяка цена от другия да взима.

 

А къде отидоха думите като достойнство и чест?

Все по-рядко за тях дочуваме вест.

Едните са подли и алчни създания,

поставят честни хора на нечестни изпитания,

другите са без позиция и продажни,

готови на всичко за тия дето са „важни“.

 

„Пари , пари, пари“- само това им е в главата,

но за тях, днес, каква е цената?

Не говорим за средства,

а за обсебеност от идеята –

тя кара всичко да забравят

и на нечестни дела да се поддават

като душите си на дявола предлагат.

 

„Какви са тези отживелици?“ – ще кажете сега,

„Ами, замислете се“ – ще ви посъветвам веднага.

Представете си, че целта е постигната-богати сте,

и сега какво, като с високи заплати сте?

„Щастливи ли сте?“ Мнозина с „да“ ще отговорят:

„Парите на щастието вратите могат да отворят“.

 

Да, така е, но ако парите се заслужат,

то тогава за щастие могат да послужат.

А не когато се открадне, излъже, убие,

и всичко човешко на пух и прах се разбие,

който е по-страхлив започва да се крие,

а който не, започва до безкрай да парадира

и да мисли, че с пари може всеки да респектира.

 

Ами не!  Продължавам да твърдя,

че най-важни са хората, с които ще се заобиколя.

Любовта, приятелството-това са най-истинските и стойностни неща,

които дават смисъл на всичко на света!

Жалко е просто, че не всички мислят така.

Хората са от комплекси изтъкани,

все пред някого гледат да се покажат и докажат…

Но за какво? Като изгнило отвътре е това общество…

 

Няма ли да дойде време,

когато хората ще се осъзнаят,

за грешките си искрено да се покаят,

да искат просто да живеят щастливо,

като загърбят поведението си злобно и завистливо,

за другите искрено да се радват,

да спрат постоянно да се прецакват.

На лицемерието и предателството да се сложи край

и земята да заприлича на земен рай…

 

Мечтател съм – така звучи,

вярвам в доброто, и си личи.

Наистина ми се иска да настъпи промяна

и всяка уста да бъде засмяна.

Хората да престанат да се оплакват и самосъжаляват,

а на малките неща да се радват и да ги оценяват.

 

Фокусът да е другаде – в спорт, култура, изкуство, образование,

всеки усилено да търси своето призвание.

Ами да – мързелът също е завладял човека,

но за него лек няма в никоя аптека…

Безделието е просто съществуване…

А като си безделник, какво ще има за празнуване?

 

Да не зачерквам темата за алкохолът и наркотиците,

става страшно, ако намеся и политиците.

Болно обществоотвътре гние,

който има проблем – отива да се напие.

Към дрогата посяга,

или за пари с хора започва да си ляга.

Да, всичко това е на човека творение,

но в него няма да намери спасение.

 

Хора, прогледнете!

Огледайте се и се замислете…

И истинските неща в живота си намерете!

Някои ще кажат:  „Това си е моят живот,

ще го живея както искам“ или други клишета,

но това не е избор на храна – кебапчета или кюфтета…

 

Добре. Но какво ще стане като имате дете?

Какъв пример ще му се даде?

Затова сме на този хал,

защото повече от един родител,

на важните неща внимание не е отдал,

с умора от работа за пари се е оправдал,

и е „дарил“ детето си с липса на морал.

 

Ами да, проблемите в семейството имат своите корени,

макар някои от тях да са дълбоко заровени.

Разбира се, не всеки човек от проблемно семейство е обречен,

но по-лесно е в тъмни дела да бъде въвлечен.

 

Затова, мили хора, ако решите да бъдете нечестни,

подли, егоисти, крадци, наркомани, дилъри, убийци,

Бъдете!

Но по-добре, тогава, деца НЕ правете!

Защото не е честно това,

те да носят товара на вашата вина!

 

Не мога да ви откажа от тези неща с едно писание,

надали някой ще го прочете и ще му обърне внимание,

и все пак, помислете за момент,

няма ли да ви е хубаво един ден

да сте достоен пример за подражание,

и може би точно на вас,

някой да е посветил своето писание?

 

Да кажете с ръка на сърце:

„Искам като мен да е моето дете!“

Със самите себе си да се гордеете,

пълноценно живота си да живеете,

искрено да можете да се смеете,

с чиста съвест спокойно да спите,

като мир и хармония в съзнанието си въдворите.

 

И помнете –

макар и с не много пари,

човек може от щастие да лети.

Ако правияТ път избере,

може като цар да живее

и като велик Човек да умре!

За човека на 21-ви век, дали ще се намери лек?
5/5 от 11 гласа

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.